утре
заминаваш.
София
остава град без ясен пулс.
ще
мина през попа,
ще купя само едно кафе.
линиите
на трамвая ще погаля:
не
сте студени, не сте безкрайно прави
някъде
ще свърши
тази
ваша непресечност.
ще
мина и през парка
да
оставя твоя дъх
„не
се страхувай” – каза
ще
предам
на
дръвчетата
които
се разделят със листата си
с хубавото лято.
ще
мина и по „витоша”
вечерта,
когато са фенерите
и ще обещая:
ще
се върне
ще
се върнем
ще
се върне пулсът тук
лети,
Няма коментари:
Публикуване на коментар