Не съм кореняк софиянец,
но живея в града вече достатъчно
дълго, че да мога да забелязвам как той
се променя. Не говоря за новите сгради,
кръстовища и булеварди. Говоря за
малките неща. Онези,
които, докато ги има, смяташ за част от
ежедневието на града,
а когато изчезнат,
разбираш, че са били парчета от неговата
магия.
А магията може да бъде
във всичко. В будката за вестници, в
продавачката на вестници
или на ъгъла, на който
се намира будката за вестници...
Днес за кой ли път,
минавайки пред Орлов мост, си спомних
за аромата на пуканки и за един човек,
който дълги години беше толкова част
от това място, колкото са и орлите на
моста.
Продавачът на пуканки.
Мисля, че няма софиянец, който да е
понатрупал години в този град и да не
си го спомня.
Зиме, лете, Човекът с
пуканките стоеше с униформа си на
спирката на автобусите за НДК, а коминчето
на апарата му разнасяше аромата си сред
тълпите пътници. И когато някой, не
устоял на изкушението, се приближеше
за пакетче пуканки, започваше ритуалът.
Човекът с пуканките
пръсваше шепа царевични зърна върху
нагорещената плоча и скучаещите пътници,
искат-не искат, насочваха поглед натам.
Зърната бавно започваха да подскачат
и се запичаха до кафяво. Тогава изведнъж
се случваше чудото. Танцуващите топчета
разцъфваха в малки бели облачета. Човекът
с пуканките следеше спектакъла всеки
път като за първи и точно в момента на
метаморфозата отваряше капачето под
готовите ухаещи пуканки и те се изсипваха
като топла купчина на плотчето за
пакетиране. Оттук нататък пуканките
трябваше само да бъдат посолени, преди
да се озоват в устата на вече не толкова
нервния пътник.
Сигурно за годините,
през които Човекът с пуканките беше
част от моста, дори орлите се бяха
променили от вятъра и дъжда, но когато
виждаш нещо всеки ден, то остава
непроменено за теб.
После изведнъж мястото
до пуканките беше заето от младеж, който
поразително приличаше на възрастния
продавач. Едва ли някой се запита къде
отиде бащата. Не след дълго младежът
също изчезна и на моста останаха само
орлите и изнервените пътници.
автор на текста и фотографията: Красимир Андонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар